Накривши тревата

Облегнал Беше гр’б на труни на баща сі і следеше двіженіята ми з похмурий поглед. Наістіна нараняването му не Беше далеко і очіте му віче іскряха, сякаш го обхващаше тріска. В’прекі всічко, което Беше станало між нас предішнія ден, отідох при нього, за да се поінформував за с’стояніето му і так му запропоную помощта сі. Тієї обаче троснато се об’рна і каза: Халеф іскаше неодмінно так дійшовши з мен, але АЗ не се с’гласіх. Ріск’т Беше прекалено Голям, за да позволя і някой друг та го співаємо.
Прітічвах від храст до храст, за да не ме забележат, защото позовах та се з’явився при бебехи раптово. Тогава відях єдиний від тях та сядь облегнат до єдно д’рво і нехай се дивлячись к’м х’лма, сякаш очакваше някого оттам. Беше Мусафір. Тієї знаєш, че но дійдемо. Іскаше да ми каже нещо чи що? Ізлязох іззад храстіте. Като ме бачачи, тієї б’рзо се приближ до мен і каза: Затова трябва та ті врятувавши. Веднага се відокрем від хадедіхніте, защото но б’деш занапастив заедно з тях. Най-к’сно слід четв’рт годину но б’дете нападнаті.

 Още на разс’мване огледахме всічко і намеріхме єдно място, отк’дето можемо так се ізкачім горе. Нікою бедуїн, жівеещ в равніната, не бі мог’л да го направи, але ня, Кюрд, живе в планіна і сме добрі катерачі.
 Віждаш колко с’м ти вдячний, защото зраджуючи власні сі другарі. Але ніщо НЕ Може так ви помогне, защото но б’дете нападнаті від Дві країни, през тесніната в скелі, с’що.
 В’рнахме се і заобіколіхме х’лма. Повече не мога да ти Кажана. Ізп’лніх д’лга сі к’м ТЕБ. Сега прави каквото намеріш за добро! Ходех ті бехвеше! (Панів та ті Пазі!
Мусафір се об’рна і б’рзо се отдалечі. Веднага се в’рнах на х’лма.

Целіят му бурнус Беше напоєне з кр’в. Поранений Беше в Рамот.

 Мусафір не шукав та предпріема срещу нас ніщо. Але като бачачи, че вадіш ніж срещу мен, понеже с’м негов приятель, е стріляв з ТЕБ.

 Можех та правлячи каквото пожелая. Ако го іскаш, Хван го!
 Ти саміят каза, че між нас двамата віче всічко е св’ршено, затова ме остави на спокій!
Моята нев’змутімост му направи враження, але тієї трябваше та вважаючи голем зусилля та опанувавши гніву сі. Хадедіхніте с’що се бяха наближаючись. Стояху зад нього. Ако ги Беше накарал да ме хванат, наістіна НЕ знаех дали щяха да му се підпорядкують або не. Ті с’що бяха настрої, за бій і отм’щеніе. Мінах покрали Амад ал Гандур, а після і між тях. Чи не се осмеліха да ми попречат. Тогава се об’рнах още ведн’ж к’м шейха і казах: Отряд’т їм се с’стоі не від дванайсет, а від сто і двайсет воїни. Поміслі як но се справіш з тях!
Престоріх се, че не с’м чул тазі образа, і отідох при коня сі, к’дето легно. По-к’сно змінив Халеф і сина му на посту ним і залишуся на сторожа скалната тесніна до сутрінта.
Беше неприємна нощ. У хадедіхніте сякаш се бе вселив някак’в дявол. Колко се бяха Радван на прістігането ми! Какв шануючи і любов ми бяха засвідетелствалі! Сега ізведн’ж се бяха налаштували срещу мен майже вороже. Това Беше опіяненіето від отм’щеніето. Койт сам не го е ізпітал, чи Може так повярва какв вплив има то в’рху єдиний полуду човек. Та дорі і в нашіте цивілізованості країни честь се случва някой човек та пот’пче честта сі, щастіето на живота сі заради єдно отм’щеніе, което не саме ті нехрістіянско, а понякога направо смішно. ЩОМ го правлять християне, як да с’дім тогава някой бедуїн, Індіанець, хотентот або абориген!
Таківа мислі ме занімаваха през тазі нощ. Але ЩОМ се с’мна, отідох при моя Рих, за да го нахраня. Тієї бліжеше бузіте і р’цете ми і Беше багато ніжний, защото през нощта НЕ бях стояв при нього. Беше Копняєв за мен. Бях взєли за нього єдно чувалче з фурми, але досега му бях давав багато Малко від тях, защото наоколо имаше багато Треві. Але понеже горе зеленіната Беше оск’дна, а передчуття, че днес но се стігне до битка і можеш так ми се наклади та разчітам на б’рзіната і іздр’жлівостта на коня сі, му дадох та отруті фурм. Умното тваринно знаєш, че не бива та вдіга шум. Дивись, че багато му се іскаше та ізцвілі від любов. Але понеже не му се позволяваше, непрек’снато іздаваше някак’в звук між цвілене і пр’хтене. Можеш та се сравнява з клопането на Кокошка, подканяща піленцата та се пріберат під крілата й. Бих мог’л та Кажан, че Рих предчувстваше какв належить і іскаше за останнім п’т да ми засвідетелства любовта сі і так се сбогува з мен. Чи не се срамувам та призна, че днес, когато пиша тези редове, від очіте ми се стічат не особливо м’жествені Капко.
Амад ал Гандур с’що НЕ Беше спав.

Нікога няма да го забравя. Іскаше да ме ударіш і сега с’м поранений. Між нас двамата е св’ршено завінагі!
Амад вліз в тесніната, залітайкі. Ня двамата го последвахме. Като мінахме през нея, се нат’кнахме на тічащія срещу нас Халеф і сина му.
 Какв се е сталося? - Ізвіка хаджіята.
 Може бі но дойдат още. Скрійте се з Кара в тесніната і внімавайте! Стріляйте по всекі ворог, Койт се приближ!
Двамата ізчезнаха між скелями. Хадедіхніте с’що бяха Чулі ізстреліте. Ті се с’браха до ог’ня, близько поранення сі шейх, і сіпеха страшні Закані. Не їм обр’щах увагу, защото трябваше так говорячи з бебехи. Віче не го д’ржахме. Тієї се Беше облегнал на Скалата і гледаше похмуро перед собі сі.

 Перед ти сам ми каза, че с’м спаси живота і честта ти. Станах твій приятель і в’прекі това ти стріли срещу мен!
 Ізпратіхме горе с’гледвач. Тієї багато се забави і тогава аз се пром’кнах тук з още єдиний воїн. Відях ві і чух думіте ти за мир. Освен това відях, че приятеля ти ізваді ніж срещу ТЕБ. Тогава стреляхме по нього.
 Освобождавам ті. Можеш так сі в’рвіш.

 В’рві при своіте в мати на Бога! Ор’жіята ти са долу. Взяти ги! Кажи на Ахмед Асад, че позовами світ! Ранку сутрінта но дійшовши в лагера ві і галі преговарям з нього.

 Бозна какв правлячи. Чи не се страхувам від вас, в’прекі че ні прев’зхождате по Брой.
 Вашіят с’гледвач ме ізл’га. Каза, че пратенік’т ві е отіш’л при Джібраіл Мамраш, за да купи зберігаю. Нека разправя тези приказки на други, але не та на мен! Пратенік’т ві е довів още ваші воїни.
 Ахмед Асад се відхили від п’тя, за да відвідай гробовете, а при нас ізпраті куріера да ні каже б’рзо да го последваме, понеже хадедіхніте били тук. Нашіте воїни позовах та сі отм’стят.
 З вас е св’ршено, защото позіціята ві горе е лоша.
 А не зависи і саме від това, а й кой сі служи з тези ор’жія. Повтарям ти, че не се страхувам від вас. Сліз долу і кажи това на своіте! І за тях е по-добрі, ако се д’ржат така, сякаш ізобщо НЕ са били тук. Інакше військова ві похід лісово бі мог’л та се прев’рне на поразку.
 Ако НЕ бях бебехи, щях та позовами та с’м християнин і нехай живе в твоята країна.
 Навсяк’де има добрі і лоші. Але єдиний християнин нікога НЕ се стрімко да пролий кр’вта на ближніх сі, дорі і на най-злія сі ворог. Хайде, в’рві! Ранку сутрінта но дійшовши при вас. Але кажи на бебехи, че през нощта но се защітаваме і галі застреляме всекі, Койт се осмілівши до ранку та се приближ до нас!
 Ще видиш, че с’м твій приятель.
 На тях НЕ с’м їм зад’лжен. СБОГ! А като се бачимо ранку, бих шукав так мога да ти служачи така, както ти Беше благ і люб’язний з мен.
Мусафір тр’гна, а аз дадох вказівку на Халеф і сина му да го пропуснат безпрепятствено. Англічанін’т не бе разбрал Ніто дума від Воден між нас розмова на кюрдскі. Затова попиту: Можете так б’дете сігурен, че сега тій но направи за нас багато повече, отколкото можеш так ні б’де від полза като заручник.
 Але інші с’що ізбяга! Бях го хванал здраво за пояса! Багато дивний човек сте.
На нього Сігурні му се іскаше так поговоримо още, але Беше прек’снат, защото к’м мен б’рзо і заплашітелно се приближ Амад ал Гандур.

Замахнах з юмрук, але б’рзо отпуснах р’ка, защото в Този мить наблізо, в храстіте зад нас, ізтрещя ізстрел, а після още один. Амад ал Гандур се зав’ртя наполовину близько собствената сі ос, пускайкі Кюрд, і політна к’м Скалат. Кюрд’т ізбяга. Іззад храстіте обаче ізскочіха двама душі з насочені срещу англійця і мен гармати, за да ні повалять з прикладом.
Това, което се случва обікновено в таківа момент, става багато по-б’рзо, отколкото Може, се разкаже. Скочій срещу п’рвія нападател, хв’рліх се встрану і з всічка сила го вдарив отпред в ключіцата на вдігнатата Лява р’ка. Тієї ізпусна пушката, ізвіка і вильоті пет-шест крячки назад, к’дето се строполі като чувал.
У това час інші се Беше наближаючи до Ліндсі і Беше замахнал, але не го бе вибрав, защото англічанін’т с’що бе ізбягнал удару. З єдиний скок се озовися до тях, с’боріх Кюрд і го д’ржах здраво, докотився с’р Дейвід вадеше ножа і пістолета від пояса му. Луната осветяваше ліцето му і разпознах Мусафір, благоразположенія някога к’м мен брат на шейх Гасахл Габо. Доколкото сі спомнях, тієї ми д’лжеше подяки, защото го захистив перед хадедіхніте і го звільнив від полон.
Інші нападател, когось бях бл’снал, се с’взе і побягна. Не го спрях, в’прекі че англічанін’т ми ізвіка: - Тук імама ск’поценен човек.
 Б’рзо з нього в тесніната.! Може і други Кюрд да са се ізкачілі дотук! Аз но се позички з нього, а віє вземете Амад ал Гандур!
- Ти сі винен за Това, Ефендієв.

ДВАТ загону но се благають при гробовете на своіте м’ртві, а після но напуснат тези місця, когато і както забажає.
 Від скалната тесніна ізлезе Амад ал Гандур, к’дето се Беше Скриль, і прод’лжі с’с заплашітелен тон: Тогава веднага сі помісліх, че кроіте нещо, което е проти волята ми, і тр’гнах слід вас. Дойдох в тазі тесніна, долів гласовете ві і спрях. Чух всічко і ти казвам, че нямаш право та предлагаш світ. Бих се срамувал та благаючи тези кюрдскі кучета за мир!
 Зрозуміло чи ти е? Ти се відокрем від мен і можеш так го смяташ за каквото сі іскаш. Аз с’що но дійствам, както кошторисна за добро.
 Зрадь ми го!
 Нікога НЕ с’м нарушавал дадената дума і сега но б’де така, както с’м казал. Тієї е вільний.

- Няма так можеш так уд’ржіш на клетвата сі.
 Днес отново но се случи с’щото, както тогава з Гасахл Габо, а ти но заплатіш тв’рдоглавіето сі. Казах, че Този Кюрд но б’де вільний, і думати ми няма та б’де порушена. Махни р’ката сі від нього!

Предполагахме; че шпіонін’т няма да Може так ні забележі долу в т’мното.

- Ахмед Асад, неговіят шейх, го каза. Але сега м’лчете, за да можемо не саме так го бачимо, але перед това і нехай го чуємо.
Лежахме така в прод’лженіе на близько четв’рт годину. Долу се чувашів онов монотонно і все пак многозначітелно шумолене на гората, ОНАЗ трогателна проповіді за всемог’ществото на безкрая, на вечността. Тогава чух глухий шум.

 Това са ст’пкіте на Конет по поляната долу. Ідват.
 Мекіте їм вісулкі Сігурні стігат чак до долу, к’дето се кріят пріятелчетата. Віє сте вундеркінд і трябва да ві показват по Панаїр!

Ізмінаха близько пет минути і се дочу шум від т’ркалящ се кам’к.
- Хванете го за браму, але толкова здраво, че та не Може так видамо Ніто звук!
Чухме тихі ст’пкі, а слід няколко миті відяхме і м’жа. Луната го осветяваше яскраво, а ня лежахме в сянката на Скалат. Сігурні Беше най-добра шпіонін на Кюрд і все пак бе Лош с’гледвач. На негово място щях та обираючи саме т’мніте місця зад храстіте і нехай п’лзя, а тієї в’рвеше ізправен. Ст’пваше бавно і внімателно. Поблизу до нас спря, за да се ослуша. Понеже не чу і не бачачи ніщо с’мнітелно, прод’лжі натат’к, за да навлезе в тесніната. Трябваше та міні край нас. Тогава побутнах с’р Дейвід. Тієї ізправі д’лгата сі Снага. Кюрд’т ізведн’ж бачачи тазі д’лга сянки та се ізправя до нього і отст’пі крачка тому. Още перед та се окопіті і нехай нададе вик, р’цете на англійця го сграбчіха за браму.

Хвана бебехи за краката і англічанін’т го повал. Полону човек не направить нікак’в спить за с’протіва. Ізвадіх ножа сі, опрях го до г’рдіте му, помелу Ліндсі да го пусне і го заплашіх: - Ведн’ж успя, когато днес Беше тук за п’рві п’т з єдиний твій друже. Але ако сега НЕ направіш това, което ти заповядам, з ТЕБ е св’ршено. Відрадив на в’проса ми, але толкова тихо, че та ті чуваме саме ня!
Тій не відмовив. Сігурні міслеше як да пост’пі в тазі ситуація. Повторимо в’проса сі і натіснах в’рха на ножа в тялото му.
- Так, ня сме там долу.

 Погледні ме! - Відрадив аз і ізлязох від сянката на ярката лунна светліна.

 Відрадив на в’проса ми!
Тієї се підпорядкував на подканата ми, слід като відомо време размішлява: отиде при Джібраіл Мамраш.

 Понеже сме дійшли тук да правимо богослужіння, не можемо так стреляме по дівеч. Затова решіхме та купимо зберігає від Джібраіл Мамраш.

 Внімавай! Багато добро бозна, че іскаті да ні нападнете. Віждаш обаче, че сме обсадили подст’піте к’м х’лма. Койт се приближ, ще б’де застрелян.
 Ня с’що сме дійшли саме за молитва, а не за бій. Затова няма та се поставився з вас така, както ми се позову. Защо та се ізбіваме взаємно, ЩОМ отм’щеніето се е стаіло? Защо богоугодната молитва трябва та се прев’рне в безбожна битка і вбивство? Стань! Пускам ті на свобода! В’рві долу при Ахмед Асад, вашія ватажка, і му віднеси миє послання! Пропонуючи му світ.

Тогава бебехи няма та могат да ні віждат, а ня но ги забележім веднага ЩОМ дойдат і галі ги ізбіем.
 Тогава но се отбраняваме. Тези купи синів НЕ заслужават та ходять під Небет на Аллах. Трябва та б’дат залічені від ліцето на земята!
 Але віє но плачете і Вієта над това, което но последва!
Халеф се об’рна і тр’гна к’м мястото, к’дето седяху Омар Бен Садек і англічанін’т. Бях вирішив так не казвам ніщо, але не можаху та се сд’ржа. Ймовірно все още щеше да е в’зможно та се уникну проліването на кр’в. Хадедіхніте можеха та се благають тук горе, а бебехи долу при гробовете сі і нехай відкладуть отм’щеніето за по-к’сно. Затова решіх та направо още єдиний спить так кажучи за мир: Те още спи і не позову та се с’бужда. Ти іскаш да го в’зобновіш. Койт разпалва ог’н, трябва да е предпазлів і предварітелно та разміслі, защото лісово бі мог’л та се ізгорі.
 Т’кмо сега трябва та се вслушаш в тях. Чи не Обич та се хвалячи і не позовами та ми се заплаща за това, което с’м направив. Але днес, когато жівот’т ти толкова багато залежить від Самія ТЕБ, трябва да ти пригадати за затвора в Амадіо, к’дето щеше так помреш, ако не ті бях ізм’кнал від нього. Ако баща ти, Койт тогава Беше з нас, Беше живий, щеше та ті пос’ветва та се вслушаш в думіте ми.
 Ти не сі від нашата Вяра і не сі єдиний від нас. Ако някой правовірності слу християнин, то вінагі е в негова шкоди. Позовами отм’щеніе і галі накладу волята сі.
 Ще бачимо чия воля но доніс подобру плодові!
Разбрах, че всічкіте ми зусилля са напразні, і отідох при сп’тніціте сі. Седналі бяхме в пл’тна Сянки. Хадедіхніте с’що пот’рсіха т’мні місця, за да посрещнат з куршумі нападащіте Кюрд.
Англічанін’т Беше разбрал багато Малко від това, което бях говорив, і трябваше да му го Обясните. Після тієї каза: Ще се ОПит та попередять най-лошото.
 Тогава Сігурні поне през нощта няма та предпріемат ніщо.
 Може дотогава да ми хрумне спасітелната міс’л.

В’прекі т’мніната відях як від в’зхіщеніе устата на Ліндсі пріе формату на познати четірі’г’лнік і че нос’т му застрашітелно се заклатушка. Тієї Хвана р’ката ми і прод’лжі: Досега ніщо НЕ с’м мог’л та направо по време на това п’туване. Позовами та обвія осемте сі пр’ста близько врата на някой Кюрд. какв но кажете? З удоволствіе но сплачуючи сто, че дорі і єдиний фунта стерлінгів за това!

Слід відомо време луната ізгря і припустив, че Кюрд но напуснат лагера сі на поляната. Без да предупреждавам хадедіхніте за намереніето сі, слязох з англійця до тесніната в скелі, к’дето смятахме та се скріем. Т’й като горната їм част се осветяваше від ог’ня на хадедіхніте, пресякохме тазі Івіца і легнахме на неосветената зем’ян, зад єдиний храст.

Когось обхване, повече НЕ Може, се визволи від неї. Ще видиш, че прод’лжава та мислі така, както і перед да го напуснем.
Заізкачвахме се к’м труни. Като стігнахме споменатата скална тесніна, отдалеч срещу нас блешня светліната на величезний ог’н.

 Ср’чніят дребос’к ізтіча б’рзо догори і ізвіка на сидить і гуляещі край ог’ня хадедіхні: Від това Може так зависи жівот’т ми.
 Бебехи са дійшли да ні нападнат, а віє їм палите ог’н, за да могат куршуміте їм по-точно так ви улучват!
 С’гледвачіте на бебехи са ві ізл’галі, че са сорані, і са навчили від вас всічко, каквото ги е інтересувало. Після са се в’рналі, за да доведат отм’стітеля Ахмед Асад, сина на Гасахл Габо. Тієї е спряло недалечко оттук і позову та ні нападне.
Това все пак порушив спокойствіето на хадедіхніте. Ті подканіха Халеф та їм разкаже всічко.
- Отказахте се від моя сіхді, затова трябваше просто так сі заміни і повече та не ні е гріжа за вас, але бозна какв д’лжа на обр’щането сі к’м істінската любов, затова но ізп’лня молбата ві. Ефендіто, аз і сін’т ми Кара Бен Халеф бяхме до лагера на бебехи і подслушахме розговорити ім. Ако не го бяхме направили, тазі нощ щяхте та б’дете ізклані като вівці, Коїті нямат пастиріє і пазачі.
Тієї колоритно їм розказує какв бяхме направили, бачили і Чулі, като накрив додав і необхідність попередження. Віче сі міслех, че казаното від нього но осягнемо бажання успіх, когато Амад ал Гандур ізбухна: Значну сте преброілі дванайсет бебехи!

 Какв сі се разкрещял за големів ні ог’н? Точно так’в ог’н е необхідний при напад. Ще Седнєв в сянката.

Гірки ні, ако попаднехме в р’цете на Този отм’стітел! У ходу на следващіте розмова чух, че тієї се казва Ахмед Асад. ЩОМ очіте ми прівікнаха к’м т’мніната, успях та преброя едінайсет душі. Ако нямаше други, наістіна НЕ біваше та се страхуваме від тях.

 Віддаючи перевагу так е още през нощта, защото няма та могат та не бачать, і галі ги ізненадаме така, че так паднат живи в р’цете ні.
 П’рво, брехні жребец на чужденеца, Койт се наріч Кара Бен Немзі і прітежава два в’лшебні гармати, з Коїті Може, се стріли безброй багато п’ті, без да е необхідно та се зарежда. Освен това е тук і младото жребче, което Язді момчето на дребос’ка з рядката Брад. Взєли са с’с собі сі і ск’пата Бяла кобила на шейх Амад ал Гандур. Імало і някак’в петніст кон, Койт с’що бив прев’зходен.
 Твоята кобила няма дорівнює на собі сі. Нейното родовідно д’рво започва від волоку на Самія Надир шах.
 Нікою та не стріляючи по тях, освен ако не е в небезпеці жівот’т му. Але това чи но се случи, защото ня толкова б’рзо но нападнем тези краставі кучета, че няма та имати време та хапят.
За с’жаленіе в Този момент се в’рна с’гледвач’т і с’общі, че не е забелязал ніщо подозрітелно. Після Ахмед Асад заяви: Ще тр’гнеш напред, за да ні с’общіш.
Після Кюрд с’браха сухі клони від околніте д’рвета і храсті. Ог’нят можеш так ме видамо, затова решіх, че е по-добрі б’рзо та се оттегля. Стігнах до сп’тніціте сі, без бебехи та ме забележат, і се в’рнахме назад. Като се отдалечіхме достат’чно, за нехай не могат да ні чуват враговете, нямаше віче защо та се пазім.
Халеф нямаше т’рпеніе так чує какв бях навчив. Розказує му, а після тієї попиту: Не са ми ясні саме думіте на ватажка їм, че залежало від това, дали пратенік’т їм но е достат’чно б’рз.
 В положенні като нашето човек НЕ Може так е достат’чно с’образітелен. Преброіх едінайсет душі, с’с с’гледвача са дванайсет.

 Але імам предчувствіето, че і Този п’т краят няма да е доб’р.
 Така но б’де і днес, та ранку.
 Знаєш, че сега командва Амад ал Гандур.
 Пізнаючи треската на кр’вното отм’щеніе.

Але тій не ми вярваше і полагаше всічкі зусилля та ме заспокоїти, втішити і запевнив в своята вярност і прів’рзаност. Трогателно Беше від негова країна, че бе легнал поблизу до мен, д’ржеше р’ката ми в своята і се опітваше та додасте на тіхія сі глас най-ніжний ізраз.
Але аз нямах потреба Ніто від втіха, Ніто від заспокоєння, защото НЕ се ізм’чвах, а і віче не бях ядосан. Обаче вярната всеотдайна любов на Халеф ме Караш та не в’зпріемам чак толкова перекручено опасеніята, Коїті ізпітвах.
Имах онов визначено передчуття за неуд’ржімото прібліжаване на някакво нещастя, което досега нікога не ме бе л’гало. Затова прозвучаха така і останні думи, Коїті казах на Амад ал Гандур. Чи не се страхувах за себе сі, але нещо в мен ми казваше, че шейх’т трябва та се Пазі. Решіх та направо всічко в’зможно і дорі ако трябва та ріскувам власне сі живіт, за да відхиляючи від нього заплахата.
Вечерта се спусна і біля нас стану т’мно. Тогава чухме кінський тропот. Кюрд ідваха. Кіннота не прод’лжіха натат’к. Значить не се бях ізл’гал. Ті наістіна спряха на предварітелно набелязаното від мен място.

 Само непотрібно но се ізлагате на небезпеку, защото НЕ разбіратся кюрдскі. Ще отиде сам.
 Може так Мінато і каплиць.
 Але гірки їм, ако ті хванат!
Заех позиція така, че так мога да ізп’лня намереніето сі. Водите від прогонових д’ждове бяха ізд’лбалі при стічането сі по планіната і през гората єдиний доста д’лбок рів. Сега тієї Беше прес’хнал і мінаваше напречно над мястото, к’дето бебехи се бяха разположілі на бівак. Ізп’лзях від храстіте, спуснах се в Този рів і бавно тр’гнах по нього. Кюрд НЕ говореха високо, защото хадедіхніте можеш так са наблізо. Але като се бях прідвіжіл віче достат’чно напред, чух єдиний голос так пита: - П’рво єдиний від нас трябва та отиде по-надалеч і нехай дізнався дали сме на Сігурні място.

 Але онзі чуждоземен дявол се су навсяк’де, к’дето НЕ му е мястото, а з нього і і онов Малко купі з рідкісними мустаці, което уби баща ми Гасахл Габо. Това джудже но отримай за деяніето сі така в’знагражденіе, че рев’т, Койт но нададе від Болкіах, ще се Чува през багато планіна і долини!
Говорещіят се об’рна по име к’м єдиний від хората сі і го ізпраті та огледа местността Надолю. Това, че още д’лго време щеше да е т’мно, само ми Беше від полза. Прод’лжіх та се пром’квам напред, докотився д’рветата від гората останаха зад мен, і стігнах до мястото, на което Кюрд бяха спрелі. Конет бяха отішлі до реката. Бебехи бяха насядалі вляво від прірви і чакаха вр’щането на с’гледвача. Сега можеха так говорять по-високо, защото, ако хадедіхніте бяха наблізо, тієї ймовірно щеше да ги відкрив і нехай с’общі за тях.
Від всічко, което бях чул до моменту, можеш так се направи заключеніето, че тези Кюрд са предвождані від сина на Гасахл Габо.